Палачинката - вкусно изкушение на 9000 години
Ех, палачинките! Толкова детски спомени с дъх на разтопено масло и вкус на сладко от ягоди. И удоволствие от онази неповторима комбинация на ароматно мляко с яйца и разтопен шоколад! Колкото универсални, толкова и необикновени с всичко, в което са готови да участват. Торта с палачинки, палачинков сладкиш, пудинг от палачинки, че дори палачинков сандвич и палачинков омлет…Удивителни и способни винаги да ни изкушат!
Герои на кухните по целия свят, палачинките са изминали дълъг път до масите ни. Вярвате или не, те са пътували хиляди години, за да можем да им се насладим такива, каквито са днес. Но няма две мнения - струвало си е!
Според историците произходът им датира около 7000 години преди Христа, което ги прави на повече от 9000 години. В онова далечно време, когато са се родили, палачинките са представлявали нещо като доста дебела питка, направена от тесто от вода и различни видове зърна. Приготвяли се на камък - плосък и горещ, той бил идеален за появата на прапрабабата на вкусния десерт.
Още в онези древни времена различните народи имали различни варианти на приготвяне. Баските например използвали тесто от вода и царевица, за да направят “талоа”. В Индия водата се смесвала с жито и се получавал “наан”. В Бретан пък използвали различни зърна, за да направят своята “галета”.
Трябвало е да се изчака чак до 12 век и кръстоносните походи към Азия, за да се открие ключовият продукт за палачинката - такава, каквато я познаваме днес - елдата - но като растение, а не като зърно. Това позволило на нашите прадеди да направят сместа по-еднородна, мека и нежна, подобна на онази, която обожаваме днес.
Преди това древните хора приготвяли древните си палачинки като ги готвели само от едната страна на огъня, за да останат по-меки. След навлизането на елдата, в сместа се добавят и яйца, а освен това палачинката започва да се готви и от двете страни на огъня.
В следващите векове водата в тестото се заменя в мляко, а елдата се превръща в брашно. Има някои райони, като Бретан във Франция например, където все още палачинките се приготвят с елда.
Палачинката има душа на пътешественик и обича многообразието. Доказателството е, че може да бъде открита навсякъде по света в различни форми, с различни вкусове, а понякога и различна на цвят.
Спомнете си само за известната американска палачинка - по-малка и по-дебела, вкусните блини от Русия или мексиканската тортила, приготвена с царевично брашно. Френската палачинка и братовчедка й - италианската пиадина или марокански багрир. Толкова много вкусни предизвикателства, които чакат да бъдат опитвани отново и отново.
